През месец октомври 2024 г. се проведе XXXII Конференция на „Българската психиатрична асоциация“. „НевроМедиа“ проследи събитието и разговаря с проф. Кожухаров (председател на БПА) и проф. Ончев (следващ председател на БПА).
Проф. Кожухаров: „Борим се срещу псевдореформаторството“
Проф. Кожухаров, проведохте 32-рата Конференция на Българската психиатрична асоциация. Поздравления за добре организираното и посетено от ваши колеги събитие. Кои бяха акцентите и какво ви направи впечатление?
Наистина се получи хубаво събитие. Имаше много млади колеги, което ни дава надежда, че психиатрията няма да загине, че има кой да ни смени в близките години. Присъстваха и утвърдени колеги, всеки от които говори в направлението, в което се е развил и е специалист. Акцентите бяха застъпени както по добре известни теми като шизофрения, биполярно разстройство, лечението им предимно с медикаменти… Радвам се, че имаше симпозиуми, които бяха с психологическа насоченост и фокусрани върху обгрижването на пациентите, организирано от медицинска сестра. Гостуваха лектори от други специалности, които говориха по интердисциплинарни теми. Така че се получи една разнообразна програма. Мисля, че колегите останаха доволни.
Направи впечатление, че една голяма част от фирмените симпозиуми всъщност бяха научни симпозиуми. Съгласен ли сте?
Мисля, че извървяваме път, където сме изцяло зависими от индустрията. Всъщност, фарма-браншът дава основата, на която стъпват колеги, които са направили собствени проучвания и докладват тези проучвания, или клинични случаи, които са проследили, или са резултат от интердисциплинарна работа в екип. Така че, отмина времето, в което колегите излизаха и хвалеха медикамент на конкретна фирма, след което отиваха в другата зала правеха същото с медикамента на следващата фирма. Аз мисля, че стъпването върху реални проучвания, факти и доказателства е бъдещето.
На финала на конференцията, във вчерашния ден залата беше пълна, имаше една доста интересна дискусия за психиатричното обслужване у нас.
Проф. Ончев и д-р Лазарова представиха данни за това. Д-р Лазарова представи предварителни резултати от онлайн анкета за изследване на нагласите към психиатрите и психиатричните болници. Тя е събрала малък брой участници все още, но излизат интересни резултати и мисля, че на следващата конференция ще са готови резултатите и ще стане ясно, че цялото това отчаяние в гилдиите и сакрализиране и негативизиране на психиатрите, всъщност не отговаря на обществените нагласи към тях. От друга страна, проф. Ончев направи едно брилянтно съпоставяне на реалност, възможни решения и псевдореформаторство, защото това, от което най-много страдаме, и срещу което се борим, всъщност е точно псевдореформаторството.
Споменахте на закриването, че сте оптимист за българската психиатрия. Какво е вашето пожелание към всички психиатри в България?
Пожеланието ми е да бъдем единни, да бъдем в хармония със себе си и да не забравяме защо сме станали психиатри – защото искаме да помагаме на пациентите, защото искаме да работим заедно, и защото сме нужни един на друг.
Проф. Ончев: „Психиатрията не е за клинични пътеки, тя е за персонализирана формулировка на случаите“
Проф. Ончев, проведе се поредната годишна конференция на Българската психиатрична асоциация. Какво ви направи впечатление от изнесеното по време на конференцията?
Тази конференция е с една от най-интересните програми от последните години, защото освен традиционното участие на индустрията, имаше много оригинални презентации, и то от млади автори – оригинални проучвания с хубав дизайн на високо научно ниво, много интересни клинични случаи, както и дискусионни панели по актуални за гилдията, и за психиатричното обслужване въпроси. Така че мисля, че споделям и не само мое мнение, защото го чух и от колеги – това е в действителност една от най-интересните програми на конференции с последните години и се надявам да продължава така, защото имаше известна вялост у колегията доскоро. Долавям някакво раздвижване и една добра конференция трябва да има баланс между представителство на индустрията, но и на оригинална наука, и оригинални дискусионни панели.
Това, което направи впечатление на финала насъбитието, е че имахте една много интересна дискусия, където един от основните доклади за цялата конференция беше ваш, обзорен за гилдията. След това се породи една доста интересна дискусия на тема: ”Психиатричното обслужване у нас”. Какъв е вашият коментар за този панел и какво е необходимо да се случи с вашата гилдия, за да се подобрят перспективите пред вашите колеги и въобще като специалност?
Този панел беше моя инициатива и основният доклад беше мой. Темата бе: „Психиатричното обслужване у нас – реалност, псевдореформаторство и възможни решения“. Това е продиктувано от реално много тежката ситуация на психиатричното обслужване у нас. Резултатите от лечението, представени от доц. Игнатова в една друга сесия показват изключително висока терапевтична ефикасност, една от най-високите в медицината и същевременно това се постига с изключително мизерни средства. Докато 4% трябва да е делът като минимален праг от общия бюджет за здравеопазване, този, който се отделя за психиатричната помощ е около 2% – т. е. два пъти под долния праг. Същевременно, психиатрията е подложена на много тежки, дори екстремистки атаки, често антипсихиатрични, под формата на загриженост за правата на човека, нападения, които всъщност са крайно зловредни и деструктивни. С неправителствения сектор от зората на създаването си БПА винаги е подавал ръка и сме работели заедно, включително и с пациентски организации. Целта ни е обща, но в последните години се получи едно крайно ожесточаване и изостряне на антипсихиатричната риторика. Това няма как да не се отрази включително и на управленците, които вземат решения, защото те остават с впечатление, че трябва да дадат пари за места, където не се лекуват, а където се изтезават хора. Човек на много отговорна позиция каза, че, ако психиатрите не приемат клинични пътеки, трябва да не им се дават повече пари – т. е. това е изнудване. Налага ти клинични пътеки човек, който не е вътре, който да разбира – един догматичен инструмент, който ще досъсипе нещата. Психиатрията не е за клинични пътеки, тя е за персонализирана формулировка на случаите. Клиничната пътека стимулира институционализма и хоспитализма. Тя е точно обратното, за което уж реформата в психиатрията пледира – деинституционализация. Тя е един калъп, едно „Прокрустово ложе“, в което трябва да се поместят изключително разнообразни картини. В психиатрията добрата практика е персонализирана формулировка, докато клиничната пътека кара пациентите да бъдат лекувани по калъп. Имаме консенсус в гилдията, че обвързването със здравноосигурителната система за стационарната помощ трябва да стане чрез диагностичносвързани групи, а не чрез този анахроничен инструмент като клинична пътека.
Проф. Кожухаров обяви пред аудиторията, че от следващата година поемате председателството на Българската психиатрична асоциация. Какво е вашето пожелание към всички психиатри?
Да имат по-малко прегаряне, по-малко бърнаут – това ми е пожеланието!
● ● ●
